Oct 2, 2014, 6:39 PM

Натежала от прах 

  Poetry » Love
897 0 13
Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена
от оригамито -
с хартиени крила.
И точно тъй отлитаща
към своето изчезване,
във шепите ми -
ангелски перца.
Чудесното, чудесното, чудесното! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Random works
: ??:??