2.10.2014 г., 18:39 ч.

Натежала от прах 

  Поезия » Любовна
896 0 13
Обзета бях от бялата магия,
тогава всеки камък
ставаше на прах.
Тогава всяка болка
беше по-хартиена
от оригамито -
с хартиени крила.
И точно тъй отлитаща
към своето изчезване,
във шепите ми -
ангелски перца.
Чудесното, чудесното, чудесното! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??