тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Nov 10, 2008, 10:30 PM

Натъжаване 

  Poetry » Phylosophy
631 0 13
Натъжават клоните, със сняг и красота,
забравени думи осъмват в тъга и екстаз,
изографисват храм от святи чудеса,
до упоение свое, с тъжен, буквен знак.

Натъжават клоните, засрамени от разкош,
под Луната гола, в лабиринт от звезди
и затрептяват под блесналия огнен рог
до упоение свое, със челА доземи.

Натъжават клоните, с птичките по тях,
илюзия повличат в копринена зора
и с ветрените си крила, отрупани с прах,
до упоение свое, кресчендо в нощта.

Натъжават клоните, в своя сетен миг,
разтърсват ветрени целувки призори,
по устни на паднали звезди със земен лик,
до упоение свое, звездочели Луни.

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??