Натъжават клоните, със сняг и красота, забравени думи осъмват в тъга и екстаз, изографисват храм от святи чудеса, до упоение свое, с тъжен, буквен знак.
Натъжават клоните, засрамени от разкош, под Луната гола, в лабиринт от звезди и затрептяват под блесналия огнен рог до упоение свое, със челА доземи.
Натъжават клоните, с птичките по тях, илюзия повличат в копринена зора и с ветрените си крила, отрупани с прах, до упоение свое, кресчендо в нощта.
Натъжават клоните, в своя сетен миг, разтърсват ветрени целувки призори, по устни на паднали звезди със земен лик, до упоение свое, звездочели Луни.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.