Останал сам, в безоблачен ден
си наливам тъга в чаша от смърт.
Ти си далеч, обвита в сън
и никога веч не ще те видя...
Светкавица разкъсва небето на парчета,
валят мечти по изгнилите дървета.
Студена мъгла всичко плътно обвива
и след миг тишина светът издъхнал почива.
Изигран от света, аз тъжно се взирам
и бавно отпивам от отровната чаша.
Смъртта не пълзи, а бързо убива
и всичко е сън - аз просто заспивам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up