26 мар. 2008 г., 08:46

Натюрморт 

  Поэзия » Пейзажная
951 0 1
Останал сам, в безоблачен ден
си наливам тъга в чаша от смърт.
Ти си далеч, обвита в сън
и никога веч не ще те видя...
Светкавица разкъсва небето на парчета,
валят мечти по изгнилите дървета.
Студена мъгла всичко плътно обвива
и след миг тишина светът издъхнал почива.
Изигран от света, аз тъжно се взирам
и бавно отпивам от отровната чаша.
Смъртта не пълзи, а бързо убива
и всичко е сън - аз просто заспивам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диян Каролев Все права защищены

Предложения
: ??:??