Научих се да ходя боса.
Да се забиват в мен игли.
Баба почина среброкоса.
В болница бе последният и миг.
Оттогава се научих да плача,
а татко остана сирак.
Доста често ходи на гроба и,
връща се сив и престарял.
Мълчи и стои замислен,
пуши от старата лула.
Тя все още мирише на дядо –
на тютюн и горски цветя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up