Научих се да ходя боса. Да се забиват в мен игли. Баба почина среброкоса. В болница бе последният и миг. Оттогава се научих да плача, а татко остана сирак. Доста често ходи на гроба и, връща се сив и престарял. Мълчи и стои замислен, пуши от старата лула. Тя все още мирише на дядо – на тютюн и горски цветя. Всяка вечер гледам небето и наум звездите броя. Помня древно предсказание, ако преброя хиляда и една. Научих се да ходя боса, ако можеш ме хвани. Не позволявай да си отида, люби ме, люби, люби...
Благодаря ви!
Преди 15 години баба ми почина след като убожда крака си на игла!
Така и не успях да преодолея страхът си от игли...
Благодаря, че прочетохте!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.