Научих се да ставам,
когато съм поставена на колене,
наум числа до десет пак да преброявам,
когато силно искам да извикам: - Не!
Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна,
когато боря се със злобата и завистта
и с болката, която вече е ненужна
във бъдещето към което аз вървя.
Научих се да виждам през незримото,
да чувам даже и гласа на тишината,
седнала под онова дърво от детството любимото,
загледана във танца на листата... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up