Научих се да ставам,
когато съм поставена на колене,
наум числа до десет пак да преброявам,
когато силно искам да извикам: - Не!
Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна,
когато боря се със злобата и завистта
и с болката, която вече е ненужна
във бъдещето към което аз вървя.
Научих се да виждам през незримото,
да чувам даже и гласа на тишината,
седнала под онова дърво от детството любимото,
загледана във танца на листата... ...