Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
19.11.2015 г., 17:50 ч.

Научих се 

  Поезия » Философска
465 0 4

Научих се да ставам,

когато съм поставена на колене,

наум числа до десет пак да преброявам,

когато силно искам да извикам: - Не!

Научих, че усмивката е силата, която ми е нужна,

когато боря се със злобата и завистта

и с болката, която вече е ненужна

във бъдещето към което аз вървя.

Научих се да виждам през незримото, 

да чувам даже и гласа на тишината,

седнала под онова дърво от детството любимото,

 загледана във танца на листата...

Научих се да оцелявам в бурите, които ме връхлитаха

след всеки крак подложен от Съдбата.

Напук на нея по-силни мечтите ми политаха

към смеха, към радостта и светлината.

Научих се и слаба да се боря,

научих се да се усмихвам през сълзи,

научих се без думи да говоря,

научих се да съм щастлива дори, когато много ме боли

 

15.08.2015г.

Мими Янева

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Кирил Панов!Наистина е добре да намираш щастието навсякъде то винаги е около нас ние само трябва да се научим да го търсим където трябва дори и когато има болка.
  • Чудесно произведение, Мимка. Да, наистина е хубаво дори в болезнени моменти да бъдеш щастлив.
  • Пожелавам Ви го от сърце. Усмивката е най- силното оръжие срещу човешката злоба.
  • Завиждам ти,благородно,разбира се.Може би някой ден и аз ще мога да се усмихвам на злобата човешка.
Предложения
: ??:??