Припомням си… когато заваля, в деня намръщен даже и на себе си. По устните ми сухи пропълзя едничка дума… пълна със вълшебности. Процеждаше се дълго… заболя, а след това безчувстие безкрайно. Белязана с последната вина, забравих да обичам… времетрайно. Прогизнала от капещи слова, приседнала във локвата на прага ти. Душата ми виновно оглупя, очите ми пресъхнаха от влагата. Представих си светa да съществува дори без теб… и беше по-красив. И можех с чиста съвест да си ида, в мига след мен да бъдеш пак щастлив. Припомням си… когато заваля, опитах се да кажа, че обичам. Сега е лесно… Много закъсня… Нaучих се, Любов… да те отричам!
Незабравима, регистрирах се само за да ти кажа, че ти ме изумяваш... караш ме да настръхвам, караш ме да се чувствам особено... Продължавай да ни радваш, момиче! Наистина си незабравима!
"...Белязана с последната вина,
забравих да обичам… времетрайно
опитах се да кажа, че обичам.
Сега е лесно… Много закъсня…
Нaучих се, Любов… да те отричам"
Е, Креми страшна си. Признал съм те. А този стих е великолепен.НА следващата среща живот и здраве лично аз искам да те черпя по случай днешния празник. Честит празник на всички откровенки.
Знаех си,че вече съм се срещала с твоята вълшебна поезия!И тук отново ми доставяш щастие.Псевдонимът ти е много умело подбран.Ти наистина си незабравима!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.