2 mar 2008, 17:59

Научих се 

  Poesía » De amor
1579 0 30
Припомням си… когато заваля,
в деня намръщен даже и на себе си.
По устните ми сухи пропълзя
едничка дума… пълна със вълшебности.
Процеждаше се дълго… заболя,
а след това безчувстие безкрайно.
Белязана с последната вина,
забравих да обичам… времетрайно.
Прогизнала от капещи слова,
приседнала във локвата на прага ти.
Душата ми виновно оглупя,
очите ми пресъхнаха от влагата.
Представих си светa да съществува
дори без теб… и беше по-красив.
И можех с чиста съвест да си ида,
в мига след мен да бъдеш пак щастлив.
Припомням си… когато заваля,
опитах се да кажа, че обичам.
Сега е лесно… Много закъсня…
Нaучих се, Любов… да те отричам!

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??