Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път,
всичко е бяло и девствено,
а старите клони сякаш държат,
не снеговете, а детството.
С игличките, струни старинни,
застинали в ритъма леден,
докосва ни ревностно зимата,
в мене, и в тебе загледана. ...