Дали ще се върна при морето, не зная.
А искаше ми се...
от неговата свобода да си взема - назаем.
Ще бъда ли отново в плен на любовта,
или на бурите
ще бъда вечен кръстопът?!
Ще бъда ли?!
Снагата на спокойното море,
ширнала се във простора, необятна.
На морските вълни
ще бъда ли пътека златна,
която ще посреща слънчевото зарево?
И ако тъжна съм,
дали по пясъка ще скитам,
ще стъпвам по утъпкани следи,
и все ще търся, все ще питам
за изгубените привечер мечти?!
И тръгнала за сетен път в обратната посока,
спохожда ме едничка мисълта -
за своята любов за да не прося...
да съзирам в нея само слънчев миг...
09 март 2008
© Нели All rights reserved.
спохожда ме едничка мисълта -
за своята любов за да не прося...
да съзирам в нея само слънчев миг...''
Ако знаеш,колко ме радваш!!!Прекрасен стих!Уникален!Поздравявам те от сърце...