Реалността цинично ме прегърна,
подритвайки мечтите ми небрежно.
Наивността оказа се безсмъртна –
порок – от дните на растежа.
Паднах в пропаст, дето ехо не отеква.
Мъдро нагримирах пак Провала.
Нищо, че окото му е синьо,
че от удара го заболяло.
Не. Не ми е празно. Нито пък сиротно.
Мислите ми – улици с тълпи от хора.
За никого дома си не затворих,
бурените не растат сред обич. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up