Как би могъл да ме познаваш,
аз съм онази, дето идва със нощта,
как би поискал да ме притежаваш,
аз имам не едно, а хиляди лица.
И тихо идвам с всеки залез,
на пръсти цяла нощ вървя,
обречена да нося в мене парещ,
последен, спомена за любовта.
А уж съм пратеница на съдбата,
зловещата шега не ми спести
и ме накара да се влюбя аз самата,
аз да съм влюбена, но не и ти. ...