Patrizzia (Надежда Ангелова)
2291 18256
Aug 1, 2022, 8:59 AM

Не бързай, време 

  Poetry » Landscape
357 5 8

Сред облаци розовопръсти,
 с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.

А август – конче звездочело,
– латинки в гривата си вплело,
пое по златния си път,
по стъпките му пак цъфтят

парченца слънце – слънчогледи,
в очите му – мъглици бледи,
в нозете му – светът прострян,
луната горе – златен чан.

Той гроздовете ще погали,
дъждец отдавна невидяли,
ще стресне времето напук:
— Не бързай, време, аз съм тук!

Ще дойде есента, когато
в миг умореното ми лято,
понатъжи се изведнъж
и плисне над земята дъжд...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??