Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
1.08.2022 г., 8:59 ч.

Не бързай, време 

  Поезия » Пейзажна
324 5 8

Сред облаци розовопръсти,
 с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.

А август – конче звездочело,
– латинки в гривата си вплело,
пое по златния си път,
по стъпките му пак цъфтят

парченца слънце – слънчогледи,
в очите му – мъглици бледи,
в нозете му – светът прострян,
луната горе – златен чан.

Той гроздовете ще погали,
дъждец отдавна невидяли,
ще стресне времето напук:
— Не бързай, време, аз съм тук!

Ще дойде есента, когато
в миг умореното ми лято,
понатъжи се изведнъж
и плисне над земята дъжд...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??