Apr 15, 2010, 12:35 AM

Не(чо)вечен 

  Poetry
577 0 2

Не(чо)вечен

 

Да се смееш на себе си. Като гробар

да се ровиш, зариваш - ухилен и зъл.

Да се съдиш, виниш и помилваш – не цар,

а с корона-рога май на власт си дошъл…

 

Да изсмукваш от себе си топлата кръв,

да я сменяш с напитка без болка и щит;

да запомняш победата и да си пръв

със един тук предаден, един там убит…

 

Да си карпедиемовски и саможив;

да си нямаш мечта, нито страх, нито блян.

И да спиш със живота - спинозен и див...

... да се будиш по-празен, не-вечен и сам...

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • браво!
  • Еееее....не е истина как дяволски добре си го описала!Разбиващо е...
Random works
: ??:??