Не(чо)вечен
Да се смееш на себе си. Като гробар
да се ровиш, зариваш - ухилен и зъл.
Да се съдиш, виниш и помилваш – не цар,
а с корона-рога май на власт си дошъл…
Да изсмукваш от себе си топлата кръв,
да я сменяш с напитка без болка и щит;
да запомняш победата и да си пръв
със един тук предаден, един там убит…
Да си карпедиемовски и саможив;
да си нямаш мечта, нито страх, нито блян.
И да спиш със живота - спинозен и див...
... да се будиш по-празен, не-вечен и сам...
© Владислава Генова Всички права запазени