Не дишам. Сгъстен е въздухът,
от многото обичане взриви се,
във пламъкът душата ми гори,
разпръсната на парчета спомени.
Този огън, изгарял е съня ми,
със пламналите си въздишки,
от обичта, посята във телата,
останаха ми ръбестите белези...
... И утрото, което не догонихме.
И залеза, във който не потънахме,
на времето следите се изгубиха
след радостта, която не допихме. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up