13 июн. 2007 г., 16:58
Не дишам. Сгъстен е въздухът,
от многото обичане взриви се,
във пламъкът душата ми гори,
разпръсната на парчета спомени.
Този огън, изгарял е съня ми,
със пламналите си въздишки,
от обичта, посята във телата,
останаха ми ръбестите белези...
... И утрото, което не догонихме.
И залеза, във който не потънахме,
на времето следите се изгубиха
след радостта, която не допихме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация