cveteto-91 (Цветина Ненчева)
25 27
Jan 28, 2010, 10:07 PM

Не е ли така...? 

  Poetry » Civilian
772 0 5

Мислиш, надяваш се, копнееш,
съществуваш, но не живееш.

Безброй планове - постижими, но далечни,
безброй мечти - скромни, истински, човечни.
Безброй промени, настъпили от страх
(или от така наречения "хорски смях").

И битки загубени
(провал след провал).
И с "огърлици" накичени
(от грубо изплетен сезал).

Дали това ще е краят?
(Едва ли...)
Продължение или ново начало
(на още и още провали).

И ето пак въображението работи
(продукта - ново оправдание).
Машина на високи обороти,
захранвана от човешкото съзнание.

Научих се да се смея и обичам,
да греша, но да не отричам!
Aз мисля, надявам се, копнея,
не просто съществувам, но истински живея...

© Цветина Ненчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??