Мислиш, надяваш се, копнееш,
съществуваш, но не живееш.
Безброй планове - постижими, но далечни,
безброй мечти - скромни, истински, човечни.
Безброй промени, настъпили от страх
(или от така наречения "хорски смях").
И битки загубени
(провал след провал).
И с "огърлици" накичени
(от грубо изплетен сезал).
Дали това ще е краят?
(Едва ли...) ...