Така обичам да се рисувам –
с тъмни краски, с ръждиво перо,
срещу душата своя негодувам
и прокламирам неспособност на добро.
Така обичам да те описвам –
мрачния, потайствен граф,
с ръжен в сърцето себе си вписващ,
обричащ на неспасяем грях.
И може всъщност и да сме такива –
деца на здрача и нощта.
И може черното да ни отива.
Но днес, това, не е ли светлина? ...