Така обичам да се рисувам –
с тъмни краски, с ръждиво перо,
срещу душата своя негодувам
и прокламирам неспособност на добро.

Така обичам да те описвам –
мрачния, потайствен граф,
с ръжен в сърцето себе си вписващ,
обричащ на неспасяем грях.

И може всъщност и да сме такива –
деца на здрача и нощта.
И може черното да ни отива.
Но днес, това, не е ли светлина?

Не блести ли, когато докосваш,
и това не са ли искри,
когато с допир, и думи прости,
караш всеки ирис да трепти?

И колкото и да обичаш урагана,
кажи ми, не ти ли пламти?
И не гасне ли, когато ме няма?
И светулки не търсиш ли с очи?

Знам, взе ме за печална кралица,
но с мен не ти ли е зора?
Лъчите можеш ли вечно да отричаш,
или ще оставиш мрака, и ще дадеш ръка?

29.08.2015г.
гр. Сопот