Опитах всичко – и добро, и гняв
(гневът не бил добър съветник, казват).
Не ме вини, че всичко проиграх;
с криворазбрана обич се наказвам.
Но нищо не помогна. Заключù
тогава тежката врата на двора!
Така. Сега сред четири стени
ме остави сама да си говоря.
И няма драматизъм във това,
че си отиде и ме изостави.
Тя, драмата, отдавна преболя,
докато гърчех се във онзи пламък. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Публикувано във:
"Нова българска литература" Алманах "Романтика", 2019, с.122