Опитах всичко – и добро, и гняв
(гневът не бил добър съветник, казват).
Не ме вини, че всичко проиграх;
с криворазбрана обич се наказвам.
Но нищо не помогна. Заключù
тогава тежката врата на двора!
Така. Сега сред четири стени
ме остави сама да си говоря.
И няма драматизъм във това,
че си отиде и ме изостави.
Тя, драмата, отдавна преболя,
докато гърчех се във онзи пламък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Публикувано във:
"Нова българска литература" Алманах "Романтика", 2019, с.122