Не е толкова важно

Акцентът силен и фатален,

Ненужен е най-често.

Нищо не е важно в степен такава,

Че да се набляга прекомерно

върху него.

Неотвратим е на махалото

Закона. На вечното движение.

Не опитвай се да задържиш - 

Положение сал едно. 

В неизвестност, в неопределеност,

Ти движи се.

Да се изненадаш сам дори на това

Що там роди се, или появи се.

Видиш ти когато че - пътища-пътеки много

Има във света - равновесие ще придобиеш.

Ще формираш своята душа-градина

С безброй растения-цветя.

Духът е нещо вечно - неизвестно.

Духът е всъщност този, които

Вее вечно и се движи - той,

На вечен дом строител е, 

На градина - градинар, и пастир 

Прекрасен на една красива крава

Ил сърна, елен - що душа зове се.

Слава на духа, и слава на душата.

Боговете духове са те - подобен

Дух станѝ и ти.

Не доказвай със упорство прекомерно

Илюзиите свои.

Отмествай се, не вярвай толкоз

на свойта неподвижност.

Само външно Буда неподвижен е.

Духът му с всичко тук природно е

Съединен.

Природата обичай, нея наблюдавай -

Виж нейния разнообразен дух.

Нищо важно толкоз не е - че да

Себе си, душата своя, своят дух

Загубиш ил погубиш.

Неувереността си не отричай,

Живей и поживей със нея.

Виж какво ти носи - тя носи

Варианти, нова светлина.

Пътища прекрасни за твоите крака.

Колебай се, когато нужно е -

За колебание, ако трябва, време

Дай си -

За да после станеш твърд, непоколебим.

На неща суетни внимание не

Обръщай много или никак.

И това дори - що го ти наричаш важно

- смятай него също за

Не много важно във момент един.

За нещо ново ти така -

Си построяваш път.

Във нещата, в множеството същества, 

утеха се съдържа

За това, че - което не направиш ти,

Друг ще го направи.

Домът за който споменах, обаче,

Важен е, градината за градинаря.

И душата-крава що пасе трева - 

това са все задачи на духа.

Задача всяка важна е все пак, щом

От нейното решение пътят наш

Зависи по-нататък.

Слава на Велес! 

Ура

Лесничея