Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник.
Е защо тогава се надуваме?
Защо се правим на мачкан лак!?
Риби сме без водоеми,
като хора без грях.
Самотници с фалшиви приятели.
С врагове готови за нас да умрат.
О, Боже, прости ми... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up