30.11.2024 г., 21:03 ч.

Не е трудно 

  Поезия
74 1 0

Боже, колко сме еднакви...

като тикви на плет!?

Надуваме се, че сме различни,

но единствено ставаме

за компот, тиквеник.

Е защо тогава се надуваме?

Защо се правим на мачкан лак!?

Риби сме без водоеми,

като хора без грях.

Самотници с фалшиви приятели.

С врагове готови за нас да умрат.

О, Боже, прости ми...

но ми писна от тях.

Кой ли? Не е трудно, помисли.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??