Пътеката е същата и вчера беше там.
Затичвам се, да стигна до вратата.
Тежи ми камъкът, а уж не е голям.
Във тежестта познавам тишината.
А тя е мъничка, досущ – трохичка,
доскоро ронена от месен хляб,
във дом, за който знаех – всичко
е обич, ласка, радост, дързък смях.
Вратата – същата, и вчера беше там.
Натискам дръжката, а тя замръзва.
От упор стреля тишината – бам,
но спомен ме изправя и превързва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up