8.02.2017 г., 23:45 ч.

Не гледай 

  Поезия » Друга
451 5 7
Пътеката е същата и вчера беше там.
Затичвам се, да стигна до вратата.
Тежи ми камъкът, а уж не е голям.
Във тежестта познавам тишината.
А тя е мъничка, досущ – трохичка,
доскоро ронена от месен хляб,
във дом, за който знаех – всичко
е обич, ласка, радост, дързък смях.
Вратата – същата, и вчера беше там.
Натискам дръжката, а тя замръзва.
От упор стреля тишината – бам,
но спомен ме изправя и превързва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Предложения
: ??:??