Dec 8, 2011, 3:43 PM

Не хранете гълъбите 

  Poetry » Civilian
482 0 2
По тъжните покриви на есенна мъка
потръпва прогонен и гълъбът сив.
Не иска да моли, не вярва разлъка
да спъне му полет в небе, горделив.
Крайпътните сенки вилнеят и още
не свършил е тягостен есенен ден.
А той върху покрива нещо се пощи,
навярно очаква трошици от мен.
Така беше свикнал, измолил трохите
във малка паничка, с водица до ней.
Сега тук е есен, крещят по стъгдите
рой врани, а славеят вече не пей. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Random works
: ??:??