8.12.2011 г., 15:43 ч.

Не хранете гълъбите 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 1
490 0 2
По тъжните покриви на есенна мъка
потръпва прогонен и гълъбът сив.
Не иска да моли, не вярва разлъка
да спъне му полет в небе, горделив.
Крайпътните сенки вилнеят и още
не свършил е тягостен есенен ден.
А той върху покрива нещо се пощи,
навярно очаква трошици от мен.
Така беше свикнал, измолил трохите
във малка паничка, с водица до ней.
Сега тук е есен, крещят по стъгдите
рой врани, а славеят вече не пей. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Предложения
  • Не си отивам. Нищо че те няма. Ужасно трудно е да тъпчеш вяра. Дори в миража да покълне плява, дори,...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
  • Отвори си прозореца, Господи! Само миг се поспри и послушай... Изгорихме последните мостове. А в душ...

Още произведения »