Вали. Не спира никога.
Докато прозорецът отворен все ме стряска.
Лъч надежда. Между капки, че те има.
И истина като дъга, че си бил отдавна.
Най ме е страх като се явиш.
Сигурна съм - винаги изчезваш.
И от твойто няма-имане боли.
А надеждата топи човека.
Недей да идваш! По- добре е да те няма.
Че изчезнеш ли, дъждът се спира.
Оставяш ме дори без локва,
осъзнала, че дори да се удавя няма смисъл...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up