Вали. Не спира никога.
Докато прозорецът отворен все ме стряска.
Лъч надежда. Между капки, че те има.
И истина като дъга, че си бил отдавна.
Най ме е страх като се явиш.
Сигурна съм - винаги изчезваш.
И от твойто няма-имане боли.
А надеждата топи човека.
Недей да идваш! По- добре е да те няма.
Че изчезнеш ли, дъждът се спира.
Оставяш ме дори без локва,
осъзнала, че дори да се удавя няма смисъл...