Nov 29, 2013, 4:02 PM

Не казвай тъжно сбогом 

  Poetry
460 0 6

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.

Рисуваш обръча на слънце,
рисуваш позата на две луни
и покълва всяко зрънце,
след всичките дъждовни дни.

А чакам тайничко на двора,
да се върнеш, моля, в своя дом,
не, не казвай тъжно сбогом,
тя, душата ми, е вече стон!








© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Мери! Благодаря ти, че намина!
  • Нека има обръча на слънце, така тъгата бяга...
  • Благодаря ти, Санвали!
  • Поздрави Васил! Ще покълне и ще разцъфне щом се грижиш за него...Красив и нежен стих!
  • Благодаря ти за красивите думи, Вихра! Поздрав!
  • Струва ми се, че това зрънце ще промени звука на душата ти. Отново красива поезия!
Random works
: ??:??