Не казвай тъжно сбогом

Nov 29, 2013, 4:02 PM

Poetry

486 0 6

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.
Рисуваш обръча на слънце,
рисуваш позата на две луни
и покълва всяко зрънце,
след всичките дъждовни дни.
А чакам тайничко на двора,
да се върнеш, моля, в своя дом,
не, не казвай тъжно сбогом,
тя, душата ми, е вече стон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Не казвай тъжно сбогом

Want to read more?

Random works