myworld (Аз)
284 845
29 нояб. 2013 г., 16:02

Не казвай тъжно сбогом 

  Поэзия
454 0 6

Насреща в тъмното, отгоре
скалистия в небето връх,
се рееш истински във полет,
в незримия самотен дъх.

Рисуваш обръча на слънце,
рисуваш позата на две луни
и покълва всяко зрънце,
след всичките дъждовни дни.

А чакам тайничко на двора,
да се върнеш, моля, в своя дом,
не, не казвай тъжно сбогом,
тя, душата ми, е вече стон!








© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Мери! Благодаря ти, че намина!
  • Нека има обръча на слънце, така тъгата бяга...
  • Благодаря ти, Санвали!
  • Поздрави Васил! Ще покълне и ще разцъфне щом се грижиш за него...Красив и нежен стих!
  • Благодаря ти за красивите думи, Вихра! Поздрав!
  • Струва ми се, че това зрънце ще промени звука на душата ти. Отново красива поезия!
Предложения
: ??:??