Mar 11, 2008, 3:26 PM

Не казвам днес, добре дошъл! 

  Poetry » Love
5.0 / 11
1419 0 18
 

Отново ти стоиш на прага.

Отивай си -

за теб е входът забранен.

Душата ми - разхвърлена е стая,

а твоят свят - до крайност подреден.

Срамувам се, да видиш тази бъркотия

и напластения с времето прах,

и спомените още, дето крия

в скърцащия, стар забравен шкаф.

Отивай си -

теб вън те чакат "пролетни надежди",

нали така се изрази самият ти.

Във моя дом, доскоро стенещ от копнежи,

днес тромаво мълчание кънти.

Отивай си -

преди да те прегърна

жадно с овехтялата си плът.

Когато ти си тръгна, аз се върнах

и сама ще търся своя път.

© Дида Тенева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • 'Hush, hush, sweetie! Mama's there for you...' Whispered the woman to her beloved son. 'Sleep, sleep...
  • My life a long time were ended fast for me. And little sob, and little cry is that who I now need. I...
  • Calm down little child; take a breath and look at me: nothing is impossible! The first lesson is alw...

More works »