11 мар. 2008 г., 15:26
Отново ти стоиш на прага.
Отивай си -
за теб е входът забранен.
Душата ми - разхвърлена е стая,
а твоят свят - до крайност подреден.
Срамувам се, да видиш тази бъркотия
и напластения с времето прах,
и спомените още, дето крия
в скърцащия, стар забравен шкаф.
Отивай си -
теб вън те чакат "пролетни надежди",
нали така се изрази самият ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация