Не ме буди за нищо на света,
дори земята с гръм да се продъни!
Убежище при теб ми е сънят,
нощта е съучастник на греха ни.
Възглавницата- дневният ми спам -
и тя в изповедалня се превърна,
червено декорирана, от срам,
за жаждата с бедра да те прегърна.
Прозрачен е сънят. Като сълза.
Душата спи, изкъпана в мечтите.
Луната със конвулсия разля
среброто си на капки по стрехите... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up