4 oct 2009, 19:48

Не ме буди 

  Poesía » De amor
1066 1 15

Не ме буди за нищо на света,

дори земята с гръм да се продъни!

Убежище при теб ми е сънят,

нощта е съучастник на греха ни.

 

Възглавницата- дневният ми спам -

и тя в изповедалня се превърна,

червено декорирана, от срам,

за жаждата с бедра да те прегърна.

 

Прозрачен е сънят. Като сълза.

Душата спи, изкъпана в мечтите.

Луната със конвулсия разля

среброто си на капки по стрехите...

 

Съдбата в своя пъзел нареди

до други хора с теб да остареем.

Отвъд реалността сме бегълци,

любов на кредит теглим и... живеем.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??