Apr 19, 2018, 1:33 AM  

Не ме е страх 

  Poetry » Love, Landscape, Other
536 4 9

Когато ме повикаш, аз ще дойда,

където ме потърсиш, ще съм там.

И тръгвам безпощадно да догоня

със моя огън твоя крехък плам.

 

Какво са бурите – за мен са полъх

на пролетни уханни ветрове?

Не мога да те изоставя гола,

подхвърлена в "бушуващо море"!

 

Какво са зимите – следи кристални,

нужни да ме упътят, там – навън.

Очите твои да открия ... жални

и топъл да опазя твоя сън!

 

Не ме е страх и ще преровя мрака,

не ме е страх в студа и във дъжда.

Аз знам, че ако някъде ме чакаш,

то всички пътища ще извървя!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??