19 abr 2018, 1:33  

Не ме е страх 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Otra
537 4 9

Когато ме повикаш, аз ще дойда,

където ме потърсиш, ще съм там.

И тръгвам безпощадно да догоня

със моя огън твоя крехък плам.

 

Какво са бурите – за мен са полъх

на пролетни уханни ветрове?

Не мога да те изоставя гола,

подхвърлена в "бушуващо море"!

 

Какво са зимите – следи кристални,

нужни да ме упътят, там – навън.

Очите твои да открия ... жални

и топъл да опазя твоя сън!

 

Не ме е страх и ще преровя мрака,

не ме е страх в студа и във дъжда.

Аз знам, че ако някъде ме чакаш,

то всички пътища ще извървя!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??