Dec 30, 2006, 11:00 AM
Не ме гони...
Не ме гони от своята мисъл,
когато болка те гори.
ще дойда аз, ще бъда търпелива.
Ще тръгна, някак неусетно, тихо.
нарамена със твоите скърби...
Тогава болката ти ще утихне,
поета в моите ръце.
А мен до падане ще ме превива,
но няма никога да ме възспре,
защото обичта ми е по-силна!
Не ме гони от сънищата свои,
когато дойда призори!
Там две ръце със обич ще те галят,
и ще те милват две очи!
--.08.2006.г.
когато болка те гори.
ще дойда аз, ще бъда търпелива.
Ще тръгна, някак неусетно, тихо.
нарамена със твоите скърби...
Тогава болката ти ще утихне,
поета в моите ръце.
А мен до падане ще ме превива,
но няма никога да ме възспре,
защото обичта ми е по-силна!
Не ме гони от сънищата свои,
когато дойда призори!
Там две ръце със обич ще те галят,
и ще те милват две очи!
--.08.2006.г.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е нежен стиха ти!
Поздрави! -
Благодаря !
-
Много е топло и нежно, Джейни
-
Много обич, много всеотдайност, красиво!
-
Пишеш много хубаво!толкова си истинска....Пиздрав!
-
Поздрави за прекрасните стихове, Джейни!!!
-
Приказно нежно и красиво! Поздрави, Джейни!
-
Нежен стих!Поздрав мила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави