Не ме гони от своята мисъл,
когато болка те гори.
ще дойда аз, ще бъда търпелива.
Ще тръгна, някак неусетно, тихо.
нарамена със твоите скърби...
Тогава болката ти ще утихне,
поета в моите ръце.
А мен до падане ще ме превива,
но няма никога да ме възспре,
защото обичта ми е по-силна!
Не ме гони от сънищата свои,
когато дойда призори! ...