Ти остаряваш като катедрала,
пък аз – като един пробит галош!...
Или природата се подиграва,
или пък просто генът ми е лош...
Косата ти – красиво посребряла,
отзад прибрана във изящен кок!..
Походка – грациозна, оцеляла
на времето в гигантския му скок!...
И днес се движиш ти като газела
(годинките ти никак не личат!)
а не като старица дала-взела,
и на мъжете спираш пак дъха. ...