Ти остаряваш като катедрала,
пък аз – като един пробит галош!...
Или природата се подиграва,
или пък просто генът ми е лош...
Косата ти – красиво посребряла,
отзад прибрана във изящен кок!..
Походка – грациозна, оцеляла
на времето в гигантския му скок!...
И днес се движиш ти като газела
(годинките ти никак не личат!)
а не като старица дала-взела,
и на мъжете спираш пак дъха.
Улавям погледа ти мек, премрежен,
със който гледаш младите мъже.
Дали намираш ги за по-надеждни?
Ей, туй отвътре често ме гризе!...
Не ме излагай!... Дръж се като баба!
Да ти припомня ли онези дни?
Сюрпризче тази нощ ще ти направя!
Но после да не викаш "Престани!..."
© Роберт Всички права запазени