И утре да умра – ден като ден,
нощес да е, да тръгна аз в съня си.
Ще потъгуват совите за мен,
небето на ноември ще се въси.
Не искам нито опело, ни трап,
не искам никой (а и кой) да плаче.
Единствено стихът ще бъде сляп
и ще се лута. Сламено сираче.
И вятърът, внезапно овдовял,
най-черната си риза ще надене.
Не ме погребвайте, за бога в кал!
Аз съм любов и песен... Не и мене! ...